Гранд Хотел Варна

Статия от Джон Ноубъл Уилфорд, 1 декември 2009, в. Ню Йорк Таймс

Статия от Джон Ноубъл Уилфорд,  1 декември 2009, в. Ню Йорк Таймс

 

Много преди блясъка и славата на древна Гърция и Рим, преди първите градове на Месопотамия и храмовете по Нил, по долното течение на река Дунав и в полите на Балкана живеели хора, изпреварили времето си в областта на изкуството, технологиите и търговията с далечни земи. Никой не знае как тези хора са наричали себе си, тъй като писмеността все още не била позната. За някои учени, хората и земите, които те населявали, са известни просто като Стара Европа.

Още преди 5000 пр.Хр., в продължение на 1,500 години, хората от Стара Европа обработвали земите си, строяли градовете си и прилагали най-модерната технология за онова време - добив и обработка на мед. В техните гробници са открити изящни образци на женски накити, глинени фигурки, както и една от най-ранните и богати колекции от златни предмети в света. Всички те свидетелстват за високо развито естетическо чувство и усет за визуална комуникация.

Досега Стара Европа оставаше в известна степен встрани от интереса на учени и специалисти, но последните изследвания хвърлиха нова светлина върху тази позабравена култура, а откритата миналия месец в Института за изучаване на древни цивилизации и култури към Университета на Ню Йорк изложба  “Изгубеният свят на Стара Европа: долината на река Дунав, 5000-3500 пр.Хр.” (ttp://www.nyu.edu/isaw/exhibitions/oldeurope/%22) ще обогати и разшири познанията ни за нея. Изложбата, която ще продължи до 25 април, ще представи за пръв път пред американска публика над 250 произведения на изкуството, предоставени от музеи в България, Молдова и Румъния.

Според един от главните организатори на изложбата- Дейвид Антъни,  в годините на разцвета си, т.е. около 4500 г. пр. Хр., със забележителния си напредък в политически, технологичен и идеологически аспект Стара Европа в много отношения се доближава до определението за цивилизация.” 

Каталогът е издание на Принстън Юнивърсити Прес и е първият сборник на английски език, систематизиращ изследванията в областта на Стара Европа. Книгата включва есета от експерти от Великобритания, Франция, Германия и САЩ, както и от държавите, по чиито земи са съществували тези древни култури.

Според организаторите изложбата дава възможност за нов поглед върху връзката между известните и познати на всички древни цивилизации и други, по-малко известни, останали по различни причини извън фокуса на историци и археолози. Едва през 1972 г., при разкопки близо до гр.Варна, България, откриването на гробница, датираща от петото хилядолетие пр.Хр., подсказва на учените, че по тези земи са живеели не членове на егалитарни и примитивни общества, а хора, познаващи обществената организация и социалното и материално разделение. По онова време, обаче, желязната завеса между Изтока и Запада е попречила на тези открития да достигнат до експертите от Западния свят.

Днешната версия на учените е, че около 6200 г.пр. Хр. по земите на Стара Европа е започнало преселение на земеделско население от териториите на днешна Гърция и Македония, което е установило свои колонии по бреговете на Черно море и покрай големите реки, образувайки така строго обособени, но и взаимосвързани култури. Археологическите разкопки доказват съществуването на особено напреднала форма на търговски обмен, предполагаща наличието на пътища, както и на развита социална структура и организация.

Върху голяма част от земите на днешна България и Румъния хората живеели в поселища, оградени от защитни стени, зад които безразборно се трупали по-големи и по-малки къщи от дърво и глина. Обитателите на тези селища обичали да изработват от изпечена глина умалени модели на тези къщи, които сега могат да бъдат видени на изложбата.

Разкопките до гр.Варна през 1972 г.опровергават и друга теория, а именно, че в Стара Европа социалната йерархия, ако изобщо е съществувала, е била слабо развита. Тази теория е основана на факта, че не са били открити архитектурни останки, принадлежали на някакъв елит. През следващите две десетилетия са открити 310 гробници, датиращи около 4500 пр.н.е., които, според д-р Антъни, свидетелстват за ясно обособен висша социална и политическа прослойка.

Според специалисти от Регионалния исторически музей на гр.Варна богатството и разнообразието на даровете, открити в гробниците, са изненадали дори археолозите, участвали в разкопките. Варненската гробница се счита за най-старата сред откритите досега, в която са погребани хора със златни накити. В общо 62 гробници са намерени над 3.000 предмета - оръжия и накити и наличието на скъпи предмети само в малка част от тях говори за трайно утвърдено присъствие на висша класа, за която, обаче, разкошът и разточителството не са били характерни.

Според д-р Антъни медта, а не златото, е в основата на икономическия възход на Стара Европа. Богатите залежи на територията на днешна България и Сърбия са поставили основата за развитието на изключително актуална за времето си техника за добив на чист метал чрез нагряване.

Медни брадви и остриета, гривни и други накити се превърнали в ценни предмети за търговия и износ. Образци от тях са намерени в гробници по поречието на р.Волга, на около 2.000 км. източно от България.  Общо над пет тона такива произведения са били извадени при разкопки на територията на Стара Европа.

Изложбата посвещава цяла галерия на едни от най-загадъчните и същевременно привлекателни предмети - малките фигурки, открити в гробници и други места, свързани с религиозни обреди. Техните пози и изражения са предизвикателство към съвременния човек в желанието му  да разбере какво се крие зад тях. Едновременно с това, пищните форми на женските фигурки ясно символизират плодородието на земята и човека. Загадка остава, обаче, дали тяхното предназначение е религиозно или са само миниатюри на човешко тяло, създадени от хората на Стара Европа в желанието им да опознаят себе си и природата.

Една от тези фигурки, наречена Мислителят, според някои учени символизира всички нас, които се срещаме с една “загубена” във времето култура от югоизточна Европа, напреднала във всяко едно отношение далеч преди да се появят азбуката и колелото.